И някога, когато...
И някога, когато…
И някога, когато бъдеш мой,
ще мога думи от небето да мълвя.
Ще нося аз надеждата в сърцето
и друг, несътворяван стих ще изрека.
И после нежно с длан трептяща,
ще те погаля сякаш със сатен.
Ще шепна изворни слова изящни,
светът ми ще е твоя дъх смутен!
И някога, когато прочетеш това,
ще знаеш, че съм тук и чакам…
Ще чувстваш, сякаш от недрата,
че аз с очакващ повик махам…
И после ти към мен ще дойдеш,
с мъжки пламък ще се приближиш.
Ще хванеш моята ръка незряща,
за тебе вечно ще ме задържиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манипулирам Всички права запазени
