И някога, когато...
И някога, когато…
И някога, когато бъдеш мой,
ще мога думи от небето да мълвя.
Ще нося аз надеждата в сърцето
и друг, несътворяван стих ще изрека.
И после нежно с длан трептяща,
ще те погаля сякаш със сатен.
Ще шепна изворни слова изящни,
светът ми ще е твоя дъх смутен!
И някога, когато прочетеш това,
ще знаеш, че съм тук и чакам…
Ще чувстваш, сякаш от недрата,
че аз с очакващ повик махам…
И после ти към мен ще дойдеш,
с мъжки пламък ще се приближиш.
Ще хванеш моята ръка незряща,
за тебе вечно ще ме задържиш!
© Манипулирам All rights reserved.
