И облаците плачат...
Навъси се небето вчера
и тъмна шапка си нахлузи
прибра си облаците развилнели,
с раздутите прозрачни бузи.
Сънливо ги разтегна в хладината,
челата им навъсени изглади,
а те - девици, мигаха смутено,
и плакаха - обидени и млади.
Една дъждовна малка фея
ловеше с устни техните сълзи,
ех, мъничко белязани с червило
и нежен дъх на облачни коси.
Чадър изписан със зелени капки
закриваше и мокрото небе
чадър нахален, бе му сладко
дъждовните сълзи да ú краде.
А теб, в дъждовна лунна нощ
ако момиче мокро те прегърне,
опитай облак да ú подариш,
а утре той в дъга ще се превърне...
2009-05-30 ; 15:52:59
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
