May 30, 2009, 5:49 PM

И облаците плачат...

  Poetry » Other
656 0 6

Навъси се небето вчера

и тъмна шапка си нахлузи

прибра си облаците развилнели,

с раздутите прозрачни бузи.

 

Сънливо ги разтегна в хладината,

челата им навъсени изглади,

а те - девици, мигаха  смутено,

и плакаха - обидени и млади.

 

Една дъждовна малка фея

ловеше с устни техните сълзи,

ех, мъничко белязани с червило

и нежен дъх на облачни коси.

 

Чадър изписан със зелени капки

закриваше и мокрото небе

чадър нахален, бе му сладко

дъждовните сълзи да ú краде.

 

А теб, в дъждовна лунна нощ

ако момиче мокро те прегърне,

опитай облак да ú подариш,

а утре той в дъга ще се превърне...  

 

2009-05-30     ; 15:52:59

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...