3.11.2016 г., 21:43

И пак по дяволите ще обичам

570 1 1

В тъмнината със шепа коняк,

над стих размишлявам нестроен,

а отвън във лунния мрак,

тропа дъжд, мълчалив и пороен.

 

Сърцето ми е мъртво, но тупти,

със ритъма на късна есен,

животът бърза, и слухти,

да чуе пак онази песен...

 

https://www.youtube.com/watch?v=vq2wZyi4vBE

 

И я чува вечерта отново,

все тъй свежа и незабравима,

не кръв тече във мен! Олово!

И мисля пак за нея в рима.

 

И питам се - " Защо пък в чаша?

Ще я изпивам вече от буркан!

Мъката...Таман да ги посплаша...

Чудовищата... в пустия юрган.

 

До който се докосна, страда...

Гневи се, плаче и ме мрази.

Ограден със диамантена ограда,

тълпа чудовища ме пази.

 

И нявга те, или пък аз, ще ги убия,

тъй както змей със брадва се посича,

ако съм аз, цигара ще си свия,

и пак по дяволите ще обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лебовски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...