3.11.2016 г., 21:43

И пак по дяволите ще обичам

571 1 1

В тъмнината със шепа коняк,

над стих размишлявам нестроен,

а отвън във лунния мрак,

тропа дъжд, мълчалив и пороен.

 

Сърцето ми е мъртво, но тупти,

със ритъма на късна есен,

животът бърза, и слухти,

да чуе пак онази песен...

 

https://www.youtube.com/watch?v=vq2wZyi4vBE

 

И я чува вечерта отново,

все тъй свежа и незабравима,

не кръв тече във мен! Олово!

И мисля пак за нея в рима.

 

И питам се - " Защо пък в чаша?

Ще я изпивам вече от буркан!

Мъката...Таман да ги посплаша...

Чудовищата... в пустия юрган.

 

До който се докосна, страда...

Гневи се, плаче и ме мрази.

Ограден със диамантена ограда,

тълпа чудовища ме пази.

 

И нявга те, или пък аз, ще ги убия,

тъй както змей със брадва се посича,

ако съм аз, цигара ще си свия,

и пак по дяволите ще обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лебовски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...