Посрещах всеки изгрев с благодарност,
изпращах всеки залез със мечти.
Очите ми откриваха пространства,
в които бяхме само аз и ти.
Не беше обич. Беше просто лудост –
във всяка моя клетка и в кръвта.
Умирах бавно. Жива съм по чудо.
И пак вървя. Към любовта вървя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация