ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
318 2399
4.07.2023 г., 7:43 ч.  

И рече Бог: Да бъде светлина! 

  Поезия
212 2 2

Денят роди се от утробата на мрака 
и обещаваше живот и слънце ярко.
А тъмнината, притулена, преви снага 
и заживя в човека тайно, 
като сянка.

 

От Сътворението до днес неразгадана,
в симбиоза между тъмнина и светлина,
два полюса в космична амалгама
гнездят в 
човешката душа.

 

Мракът вътрешното ти небе превръща 

в нощ и търси в твоя дух пукнатина̀. 
Не позволявай в теб да се промъква…
Възпирай я …
с духовна светлина!

 

От нея, като красиво, рядко цвете
се раждат само светли хора.
Разпръскват я за сто небета
и са крило, разперено …
за твоя полет.

 

Те са горяща свещ във тъмни времена
която някои усърдно духат...
За други са чудаци, 
подават ти ръка, 
ако си в нужда и си паднал духом…

 

Сред светли хора тъмнината не е ужасна
и сянката ти се смалява до трошица.
Благословен си, ако и в тебе пламва
от тяхната космична светлина
искрица! 

 

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, че споделяш моите разсъждения, Младене. Тъмнината е толкова настъпателна на всички нива, че все по-често ме натъжава. Дано да е само лично усещане, възможно е да е временно състояние, но то повлиява стиховете ми. Много се надявам сетивата ни да са отворени за светли мисли и за промяна към по-добро. Още веднъж ти благодаря за коментара. С пожелание за спокойна вечер!
  • Дълбок философски стих, третиращ вечното противостояние между светлината и мрака. Отлично си го формулирала, Дани:

    "Мракът вътрешното ти небе превръща в нощ и търси в твоя дух пукнатина̀.
    Не позволявай в теб да се промъква…
    Възпирай я …
    с духовна светлина!"
Предложения
: ??:??