И рече Бог: Да бъде светлина!
Денят роди се от утробата на мрака
и обещаваше живот и слънце ярко.
А тъмнината, притулена, преви снага
и заживя в човека тайно,
като сянка.
От Сътворението до днес неразгадана,
в симбиоза между тъмнина и светлина,
два полюса в космична амалгама
гнездят в
човешката душа.
Мракът вътрешното ти небе превръща
в нощ и търси в твоя дух пукнатина̀.
Не позволявай в теб да се промъква…
Възпирай я …
с духовна светлина!
От нея, като красиво, рядко цвете
се раждат само светли хора.
Разпръскват я за сто небета
и са крило, разперено …
за твоя полет.
Те са горяща свещ във тъмни времена
която някои усърдно духат...
За други са чудаци,
подават ти ръка,
ако си в нужда и си паднал духом…
Сред светли хора тъмнината не е ужасна
и сянката ти се смалява до трошица.
Благословен си, ако и в тебе пламва
от тяхната космична светлина
искрица!
© Даниела Виткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, че споделяш моите разсъждения, Младене. Тъмнината е толкова настъпателна на всички нива, че все по-често ме натъжава. Дано да е само лично усещане, възможно е да е временно състояние, но то повлиява стиховете ми. Много се надявам сетивата ни да са отворени за светли мисли и за промяна към по-добро. Още веднъж ти благодаря за коментара. С пожелание за спокойна вечер!
-
Дълбок философски стих, третиращ вечното противостояние между светлината и мрака. Отлично си го формулирала, Дани:
"Мракът вътрешното ти небе превръща в нощ и търси в твоя дух пукнатина̀.
Не позволявай в теб да се промъква…
Възпирай я …
с духовна светлина!"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
