1.07.2024 г., 17:22 ч.

И срещнахме душите си 

  Поезия » Любовна
221 4 14

   Душите ни са разпилени пъзели,

   очите ни болят от дълго взиране.

   Сърцата ни подгонени от вятъра,

   не могат да се стигнат.Няма спиране!

 

   И как да спрем това препускане.

   Едва в шепи стискаме парчетата.

   Случайни срещи, грешки за допускане.

   Трошичките събрахме за врабчетата.

 

   Да, гоним се, не сме престанали

   и всеки е в сърцето си отдаден.

   Два гълъба под стряхата застанали

   и за любов света е гладен.

 

   До мен си вече, верни сме останали.

   С любов потъвам в погледа ти жаден.

© Люси Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Сонет за среща или за раздяла »

7 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??