И срещнахме душите си
Душите ни са разпилени пъзели,
очите ни болят от дълго взиране.
Сърцата ни подгонени от вятъра,
не могат да се стигнат.Няма спиране!
И как да спрем това препускане.
Едва в шепи стискаме парчетата.
Случайни срещи, грешки за допускане.
Трошичките събрахме за врабчетата.
Да, гоним се, не сме престанали
и всеки е в сърцето си отдаден.
Два гълъба под стряхата застанали
и за любов света е гладен.
До мен си вече, верни сме останали.
С любов потъвам в погледа ти жаден.
© Люси Атанасова All rights reserved.
