26.04.2018 г., 23:44

И стана бяло

2.1K 6 12

Закапаха последните лъчи,

обрулени от есенния залез.

Жаравата утихнала се скри

под лунната пътека до безкрая.

 

Закапаха последните лъчи,

проблясваха сред въглените стари

искриците от пролетни води

и бурите на летните пожари.

 

Закапаха последните лъчи,

посипаха небето ослепяло.

Замръзналият вятър заскрежи

очите ми. И стана бяло, бяло...

 

                            

               

          

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...