22.04.2008 г., 12:56

И сватба... без горчиво (В памет на загиналите във влака-убиец София-Кардам)

2.4K 0 18

И СВАТБА... БЕЗ ГОРЧИВО


Молитвен зов. Сред клада.
Грях няма. Няма и пощада.
Последна, пареща сълза.
Къде си, Господи?! Ела!
                           Декор, облян във светлина.
                           Единствен кадър във нощта.
                           Героите във филма кратък
                           са в сепарета за... оттатък.
                                                         По коловоза в димна сянка
                                                         върви към ада катафалка.
                                                         Опърлен стон. На живо.
                                                         И сватба. Без горчиво.
                            Филмът свършва. И зарята.
                            Печели Оскар сатаната.
                            И няма милост от съдбата -
                            с билет за никъде във мрака.


Виновни няма. Има жертви.
Къде сте, господа експерти?
Невинни има. И забрадки.
Не е ли време за оставки?!

 

Маги

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...