И светлина вали, вали...
В една прекрасна нощ и свята,
сняг приласкае ли земята,
сред глад, войни и сред беди,
до хора бъдем ли дорасли,
на топло в дървените ясли,
Спасителят ще се роди.
Там, горе ярка и сияйна,
звезда ще блесне. Божа тайна.
Душите ни ще озари.
Над спящите лъчите нежно,
ще пръснат обич. Неизбежно.
Ще се събудим призори,
ще стъкнем старите огнища,
не ще ни плаши вече нищо.
Там ,в ясли прости спи дете.
Светът с ръцете загрубели,
люлее го. А сняг се стели,
в сърцата кълнчето расте,
на свята вяра и надежда...
Отецът с обич ни поглежда,
нас – непокорните и зли.
И ангелите ни говорят:
—"Не бойте се! Бъдете хора
и светлина вали, вали...
и в утринта – на хвърлей близка,
декември да целуна искам,
навярно да го утеша.
Дори да няма дрешка бяла,
аз обещах му на раздяла,
в стих да му подаря душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
