Избягал си с представата за мен
Не пристигам изневиделица.
Просто не си ме чакал.
Сграбчил си представата
си за непоправима романтичка,
пеперудена усмивка
от непорочно зачатие
и си заминал...
Не се смея глуповато,
а леко небрежно...
Бих те потупала
поне приятелски по рамото,
но си някъде, където...
Заради периферията на шапката си
не виждам
как си оставил да се изронят
реалностите,
които можеха да поберат
всичко:
от кафето до фибите ми.
Това, което ме убива,
винаги ме прави по-силна.-
Толкова, че да забравям
силните думи и сенките им.
Между кориците на нашата книга
има различни разписания-
едно за ненужните товари
и едно за товарите на нуждите.
Не ми тежи
и съм чакаща за малко.
Свързани произведения
Коментари
-
Така се раждат хубавите неща - чудесен синхрон!
-
Харесах, Райне.
-
Да, много добре ти се е получило 😊
-
Благодаря, Дени! Този текст е спонтанен...
-
"Между кориците на нашата книга
има различни разписания-
едно за ненужните товари
и едно за товарите на нуждите."
Много ми хареса!
И снимката.. -
Да, може и така да е.... За мен няма значение... Ако ме питаш, редакторите, които рзбират, трябва да определят раздела😜
-
Добре като прозаичен текст, но не е поезия изобщо.
-
Писано е само поради снимката и ви благодаря от сърце!
-
Интересно се е получило в добавка към снимката
-
Поздравления!!!
-
Разкош!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
