Избягал си с представата за мен
Не пристигам изневиделица.
Просто не си ме чакал.
Сграбчил си представата
си за непоправима романтичка,
пеперудена усмивка
от непорочно зачатие
и си заминал...
Не се смея глуповато,
а леко небрежно...
Бих те потупала
поне приятелски по рамото,
но си някъде, където...
Заради периферията на шапката си
не виждам
как си оставил да се изронят
реалностите,
които можеха да поберат
всичко:
от кафето до фибите ми.
Това, което ме убива,
винаги ме прави по-силна.-
Толкова, че да забравям
силните думи и сенките им.
Между кориците на нашата книга
има различни разписания-
едно за ненужните товари
и едно за товарите на нуждите.
Не ми тежи
и съм чакаща за малко.
