И все пак той е иглолистен
И все пак тя се върти!
Галилео Галилей
Навява преспи бяла зима
и носи, носи чуден сняг!
Светът ми е сега камина,
а пред прозореца – елшак.
И вдишвам мандаринен вятър,
издишвам снежен прахоляк.
Студът е вцепенил стъклата
над белия, затрупан праг.
Коричка южно, ярко лято
блести на северен поднос.
Примамва стихове крилати
бял сервитьор с оранжев нос.
Над покрива се вие димен,
многозначителен въпрос
и нарушава строя римен
с настръхнал клюн прегракнал кос.
По дяволите всички схеми!
Под тежкия словесен пух
не може дъх да си поеме
плътта ми, притаила дух.
И пиша с ярост – пиша, пиша...
дано намеря мир и брод!
И диша тихо – диша, диша...
земята в снежен стих – живот.
Така е чисто, сякаш нов е,
пресътворен от днес, светът.
И в рукналите бели строфи,
нарамил стъпки, зрее път.
Това е чудо – в танц измислен
завърта всичко вихър глух!
Елшакът? Ясно – иглолистен!
Бил зимносмъртен? Просто слух.
9.01.2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
