26.10.2021 г., 22:17

"И я, че изокам някой ден"

804 3 5

Е, как да не се зарадва човек

по-точно пенсионер, 

с треперещи пръсти

след Нова година

от банкомата, 

видите ли, как ще брои

"хилядите" към своята "заплата" 

сиреч пенсията! 

 

И четох, че всичко това

се дължало на факта - 

пандемичния мор при

неваксинираните стари хора! 

Това им дойде дюшеш на всички

които се готвят да лапнат властта! 

 

Ала и ние останалите

като сме се закучили - 

           Не та Не - 

с ваксина или не

не ни се мре, 

не ни се отива от този свят

както е казал Чудомир - 

хем живите доволни, 

хем умрелите

щастливи и засмени. 

 

Да живеят "големите" пенсии! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • То пенсионерите, отдавна са на супа, но пък знаят 2 и 200! Да му мислят младите. Те май само 200 знаят!
  • Актуално е и е парещ картоф, който се подхвърля от една голяма уста, в друга, но никоя не може да го сдъвчи. Тези дето отпускат мижавите левчета на пенсионерите, или си мислят, че животът няма да им го върне, или се имат богопомазани, но рано или късно, всичко се връща. А пенсионерите, да духат супата!
  • Ще живеем на инат!
  • Достойни старини! Човешките "мъдрости", мерзост в Божиите очи! В едни такива днешни времена, актуалността на старите майстори- Чудомир!
  • "Големите пенсии" трябва да се заплатят от самите стипендианти, Руми.
    Така е било и все повече така ще бъде. Друг начин за повишение на пенсиите няма. Както се казва: Мъртвите повишават пенсиите на живите!

    Както винаги си актуална по един особено остроумен начин!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...