Игра на жмичка

15.02.2014 г., 21:17 ч.

Поезия » Друга

745 0 4

Като дете, играех аз на жмичка:

един зажми, а другите се крият.

Това не бе забавата едничка,

да бъда скрит и да не ме открият.

Но таз игра ни беше най-любима.

Играхме я вечер и по тъмно.

Във нея някаква си тръпка има -

равнява се на тичане по стръмно.

Играех аз и без да осъзнавам,

че цял живот след туй ще я играя.

В живота, който още не познавам,

това ще е играта ми докрая.

И ден, и нощ в живота ми орисан

от нежелана смърт аз все се крия.

И още в себе си до днес съм слисан,

че тя не може мен да ме заплюе.

В житейските си пазви аз се крия...

Смъртта до днес е в ролята на жмяща.

И случваше се тя де ме открие,

но изпреварвах аз да я заплюя.

И таз игра на жмичка продължава:

смъртта ме търси, аз пък ù се крия.

Животът просто днес ме задължава

далеч напред от нея да се скрия.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

sidi13 (Силвия Димова)

2014-02-17T13:20:00+02:00

Пожелавам ти успех в играта!Много позитивен стих!
koli4a (Никола Апостолов)

2014-02-17T08:03:30+02:00

Благодаря Ви, Момичета!Трогнат съм от коментара и оценките!
Бъдете и пишете!Желая Ви хубав ден!
Sanvali (Санвали)

2014-02-16T12:58:34+02:00

Да, Никола, има истина в стиха ти!

Поздрав!
Ена (Елена Гоцева)

2014-02-16T12:11:53+02:00

!!!
Каква идея!
Чудесен стих!!!

"Животът просто днес ме задължава
далеч напред от нея да се скрия."

И аз те задължавам!!!