Като дете, играех аз на жмичка:
един зажми, а другите се крият.
Това не бе забавата едничка,
да бъда скрит и да не ме открият.
Но таз игра ни беше най-любима.
Играхме я вечер и по тъмно.
Във нея някаква си тръпка има -
равнява се на тичане по стръмно.
Играех аз и без да осъзнавам,
че цял живот след туй ще я играя.
В живота, който още не познавам,
това ще е играта ми докрая. ...