5.01.2014 г., 21:19

Илюзия

574 0 2

 

 

                        Илюзия

 

           Тръгнахме по пътища лъжливи.

           Запустя тя, нашата пътека.

           Никой няма да намери сили

           да тръгне пак по горската просека

           и да достигне мястото огряно

           от утринното слънце - при цветята.

           В миналото всичко ще остане,

           снегът ще позапълни празнотата.

           Но някога, в началото - не в края,

            загледани направо в светлината,

           повярвахме, че близо ще е Рая,

           а искали сме да останем на Земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...