5.01.2014 г., 21:19

Илюзия

571 0 2

 

 

                        Илюзия

 

           Тръгнахме по пътища лъжливи.

           Запустя тя, нашата пътека.

           Никой няма да намери сили

           да тръгне пак по горската просека

           и да достигне мястото огряно

           от утринното слънце - при цветята.

           В миналото всичко ще остане,

           снегът ще позапълни празнотата.

           Но някога, в началото - не в края,

            загледани направо в светлината,

           повярвахме, че близо ще е Рая,

           а искали сме да останем на Земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...