Илюзия
Тръгнахме по пътища лъжливи.
Запустя тя, нашата пътека.
Никой няма да намери сили
да тръгне пак по горската просека
и да достигне мястото огряно
от утринното слънце - при цветята.
В миналото всичко ще остане,
снегът ще позапълни празнотата.
Но някога, в началото - не в края,
загледани направо в светлината,
повярвахме, че близо ще е Рая,
а искали сме да останем на Земята.
© Виолета Томова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
