"Имало едно време..."
"Имало едно време..."*
... А тъй започват приказките значи,
но в краят им, не винаги правдив,
историите там полупрозрачни
предѝзвестено са със край щастлив...
Но моите истории са други,
а краят им направо е зловещ
и в тях не се дарява по заслуги,
а с ореол фалшив над всяка вещ...
Сега аз искам всичко да разкажа,
как Глупостта при нас се озовá
неканена, но се смени „пейзажа”
на Родното ми село от това...
* * * *
... В щастливи дни живяло си Селцето
във Времето наричано „преди”,
но следвали там хората, което
им завещали техните деди...
В упорен труд и древни ритуали
и много поколения подред
в столетията с радост преживяли
там следвайки Божественият ред...
... А имало и дни на изпитания,
връхлитали понякога беди,
но помнейки те древните послания
оставени от техните деди:
– в нещастията твърди и сплотени
били единни в своята борба
и връщали щастливото си Време,
сами редейки своята съдба...
... На три реки го миели водите
в полите на чутовния Балкан,
а нощем – благослов и от звездите
на хората с любов заспали там...
Понякога на мрака тишината
пронизвал плач на сънено дете,
но млъквало внезапно в топлината
на майчиното нежно деколтѐ...
Момѝ по жетва пеели в нивята
на жегата привели морен гръб,
а през нощта до късно в махалата
разхождали се те с любовник скъп...
... И тъй си тѐкло Времето щастливо
и с много труд, но и с любов билó –
и бил Животът с Ясна перспектива...
... Но, Зло невиждано до днес дошло!...
И първо: Любовта от там избягала,
и вече не проплаквали деца,
пък старците със ритъма си лягали
на своите „прескаачащи” сърца...
... А след това: Училището вече
и без деца затворило врати...
(Говори се, че нейде отдалече
училищен звънец в нощта – ехти!)
... И най – накрая: хлопнала кепенци
и кръчмата – все в този тъжен ред...
(Пред нея няколко пробити менци
и бъчви във „рекламен” силует...)
Бездомни вихри вият по нощите
и тук – таме кумин едва дими:
– разселени предците по звездите
не вярват на очите си сами...
.... Сега защо е гробищего тихо ,
а старата камбана не звъни?...
... И вихрите ли лихи дето виха
изгубиха се в тия съсипнѝ?...
* * * *
.... Пръста зловещо по ковчега тропа...
Три грохнали старици в транс дълбок
във скръбен час погребват днес и: Пóпа...
– А той им бе последна връзка с Бог!...
* * * * * *
История от Минало и Сегашно време...
*Посвещавам на моето родно село:
Плаково, Велико Търновска община
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
