"Имало едно време..."*

... А тъй започват приказките значи,

но в краят им, не винаги правдив,

историите там полупрозрачни

предѝзвестено са със край щастлив...

Но моите истории са други,

а краят им направо е зловещ

и в тях не се дарява по заслуги,

а с ореол фалшив над всяка вещ...

Сега аз искам всичко да разкажа,

как Глупостта при нас се озовá

неканена, но се смени „пейзажа”

на Родното ми село от това...

* * * *

... В щастливи дни живяло си Селцето

във Времето наричано „преди”,

но следвали там хората, което

им завещали техните деди...

В упорен труд и древни ритуали

и много поколения подред

в столетията с радост преживяли

там следвайки Божественият ред...

... А имало и дни на изпитания,

връхлитали понякога беди,

но помнейки те древните послания

оставени от техните деди:

– в нещастията твърди и сплотени

били единни в своята борба

и връщали щастливото си Време,

сами редейки своята съдба...

... На три реки го миели водите

в полите на чутовния Балкан,

а нощем – благослов и от звездите

на хората с любов заспали там...

Понякога на мрака тишината

пронизвал плач на сънено дете,

но млъквало внезапно в топлината

на майчиното нежно деколтѐ...

Момѝ по жетва пеели в нивята

на жегата привели морен гръб,

а през нощта до късно в махалата

разхождали се те с любовник скъп...

... И тъй си тѐкло Времето щастливо

и с много труд, но и с любов билó –

и бил Животът с Ясна перспектива...

... Но, Зло невиждано до днес дошло!...

И първо: Любовта от там избягала,

и вече не проплаквали деца,

пък старците със ритъма си лягали

на своите „прескаачащи” сърца...

... А след това: Училището вече

и без деца затворило врати...

(Говори се, че нейде отдалече

училищен звънец в нощта – ехти!)

... И най – накрая: хлопнала кепенци

и кръчмата – все в този тъжен ред...

(Пред нея няколко пробити менци

и бъчви във „рекламен” силует...)

Бездомни вихри вият по нощите

и тук – таме кумин едва дими:

– разселени предците по звездите

не вярват на очите си сами...

.... Сега защо е гробищего тихо ,

а старата камбана не звъни?...

... И вихрите ли лихи дето виха

изгубиха се в тия съсипнѝ?...

* * * *

.... Пръста зловещо по ковчега тропа...

Три грохнали старици в транс дълбок

във скръбен час погребват днес и: Пóпа...

– А той им бе последна връзка с Бог!...

*     *     *     *     *     *

История от Минало и Сегашно време...

*Посвещавам на моето родно село:

Плаково, Велико Търновска община