Не руският ботуш от свинска кожа,
не острият ханджар за мъст изваден –
щом липсата на хляб го разтревожи –
народът сменя с бунтове парадите!
По Чинтулов, по Ботев и по Вазов,
от Белене – напряко през Скравена –
той може по корем разпран да лази,
но никога не тръгна на колене!
За сватба и за бран, за бог да прòсти –
тъй както псува, може да се моли!
Белеят още неговите кости
на онзи връх висок "Свети Никола"!
Без баби раждан, без вода и печки –
народът е проплаквал на рогозки –
да стигне в късна доба село Мечка
и редом да умре без страх с Бенковски!
Една кама до кичур от къдрици
и двайсет песни сбрани в обща книга –
напразно се хабѝте с хъс, критици –
на мен това за цял живот ми стига!
© Димитър Никифоров Всички права запазени