Импресия 2
Безумното лято запали
таз дива и страстна луна.
Прободе със сини кинжали
поредната тъжна вина.
Полегнаха сенки лениво.
Светът се скъси изведнъж.
От клас натежалата нива
зашепна молитва за дъжд.
Горещото слънце се кротна.
Реката на сянка избяга.
Въздишка внезапна, самотна
угасна унило в оврага
на спомена. Като сираче
разхълца се в миг тишината.
Помъчи се да не заплаче.
От жал по самотника вятър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
