Импресия № 3
Импресия № 3
По пладне облачни кълбета
натрупа Вятър изведнъж
и тъмно притъмня небето
преди да се превърне в дъжд...
Пробяга мълния внезапно,
прониза тишината с гръм
и някак си невероятно
в мъгла изчезна оня хълм,
над който грееше до скоро
от слънце очертан харман
и весел светеше простора,
и птици стрелкаха се там...
... Настръхна вятърът, затихнал
на всеки клон в замислен щрих...
(...На Бурята ли се усмихна,
че лъхна с полъх първо тих?...)
Отпуснати висят надолу
тук- там останали листа...
Дърветата са още голи,
но вече с пролетна мъзга...
... Светът с предчувствия угрижен
в красива Лудост оживя,
когато Бурята задвижи
гигантските си духала
и с дързост дива и скандална
небето в миг презполови,
а с ветровете моментално
понесе сухите треви...
... Размахал разгневен десница
от потъмнялото небе
Свети Илия* в колесница
подгонва огнени коне
и в миг светкавица проблясна
след нея бързо притъмня-
Стихията завихри бясна
и с едри капки заваля...
Как бързо опустя полето
укри се всяка жива твар
и падна доземи небето
от облачният си товар...
...О, Бурята е тъй приятна
понесла мълнии из път-
възбуждаща, невероятна
и страстна тръпка за Духът,
а подир първата уплаха
щом Демоните яхнеш сам-
избираш си: небе за Стряха
и Буря за молитвен Храм!...
Коста Качев
*в българската митология светкавиците
са от колесницата и конете на Свети Илия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
