Запознай се с поколението на мечтите,
готови сме за всичко и няма да ни спрат звездите.
Вървим по на дедите си следите,
но няма да се оплетем в бедите.
Гоним опасността,
постоянно търсим красота,
защото в младостта,
нямаме време да губим храбростта.
За едни ще променим света,
според други ще се изгубим в бедността,
но поне опитваме се със честта,
да достигнем до целта.
Гоним вълните със сърфове големи,
един два маверика ще си хванем през ноември,
на Назаре оставаме си верни,
търсим градовете и душите древни.
Парашутът може и да не се отвори,
но нали на всичко сме готови,
защо това да ни спре да изживеем свободни
и без друго безсмислените дни отровни?
Бънджи скока над каньона
звучи по-добре от неделята самотна,
която иначе прекарваш на балкона,
вкопчен в проблемите си и пагона.
С ван света ще обиколим,
културата чужда ще попием,
народите да сближим
и някой ден всички заедно да се преродим.
Сноуборд от най-острия връх на планината
ще ни помогне много на крилата,
с които така искаме да избягаме от равнината
и от на битието тишината.
Сърцето, ако лудо то не бие,
и ако щастието постоянно крие,
как очакваш да излизаш със усмивка
и да се наслаждаваш на момента без спирка?
Включи се в собствен Point Break,
но, внимавай, стой на щрек,
да не срещнеш някой змей;
по пътя към успеха грей.
Това е точка на пречупване
за хората, които нямат нужда от лекуване,
защото правим си редуване
на любов, приключения и жертвуване.
Нека животът е изпълнен с приключения,
за да няма горе вечни споразумения.
Включи се в играта, която ти се живее,
и гледай пътя щастлив да ти вирее.
И, ако чакаш някой да те хване под ръчичка,
и да те води като зайче из горичка,
спри да се надяваш на почивка,
ами вземи влез сам в собствената битка.
Хвани живота си за гушата и го изстискай!
© Вая ВИ Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи »