7.04.2015 г., 21:28

Интервю с дърво

824 0 8

Аз съм самотно дърво,

покрито цялото със смола,

последното от едно общество

което хората наричат "гора".

 

Бях най-голямото, затова ме пожалиха...

Сега съм... вековна атракция...

Хит бях, а после май ме забравиха

но научих, че се казвам Акация.

 

Сега съм приятел с пчелите,

горките и те намаляха...

И те май вървят след горите,

а те както знаете... бяха...

 

Сега на тях вие седите,

че мебели са и трици...

Над мен са безлюдни дори висините,

отдавна ги няма познатите птици...

 

Извинете ме, че много говоря,

но от дълго време само мълча...

При мен не се спират вече и хора...

Ех, тежка... вековна съдба...

 

Интересен въпрос е този последния, тук -

"Защо цялото съм покрито с тази смола?"

При нас, дърветата, метаболизмът е друг,

всяка капка такава... е равна на една човешка сълза...

 

30.07.2014

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...