7.04.2015 г., 21:28

Интервю с дърво

825 0 8

Аз съм самотно дърво,

покрито цялото със смола,

последното от едно общество

което хората наричат "гора".

 

Бях най-голямото, затова ме пожалиха...

Сега съм... вековна атракция...

Хит бях, а после май ме забравиха

но научих, че се казвам Акация.

 

Сега съм приятел с пчелите,

горките и те намаляха...

И те май вървят след горите,

а те както знаете... бяха...

 

Сега на тях вие седите,

че мебели са и трици...

Над мен са безлюдни дори висините,

отдавна ги няма познатите птици...

 

Извинете ме, че много говоря,

но от дълго време само мълча...

При мен не се спират вече и хора...

Ех, тежка... вековна съдба...

 

Интересен въпрос е този последния, тук -

"Защо цялото съм покрито с тази смола?"

При нас, дърветата, метаболизмът е друг,

всяка капка такава... е равна на една човешка сълза...

 

30.07.2014

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...