Аз съм самотно дърво,
покрито цялото със смола,
последното от едно общество
което хората наричат "гора".
Бях най-голямото, затова ме пожалиха...
Сега съм... вековна атракция...
Хит бях, а после май ме забравиха
но научих, че се казвам Акация.
Сега съм приятел с пчелите,
горките и те намаляха...
И те май вървят след горите,
а те както знаете... бяха...
Сега на тях вие седите,
че мебели са и трици...
Над мен са безлюдни дори висините,
отдавна ги няма познатите птици...
Извинете ме, че много говоря,
но от дълго време само мълча...
При мен не се спират вече и хора...
Ех, тежка... вековна съдба...
Интересен въпрос е този последния, тук -
"Защо цялото съм покрито с тази смола?"
При нас, дърветата, метаболизмът е друг,
всяка капка такава... е равна на една човешка сълза...
30.07.2014
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени