Apr 7, 2015, 9:28 PM

Интервю с дърво

  Poetry » Other
821 0 8

Аз съм самотно дърво,

покрито цялото със смола,

последното от едно общество

което хората наричат "гора".

 

Бях най-голямото, затова ме пожалиха...

Сега съм... вековна атракция...

Хит бях, а после май ме забравиха

но научих, че се казвам Акация.

 

Сега съм приятел с пчелите,

горките и те намаляха...

И те май вървят след горите,

а те както знаете... бяха...

 

Сега на тях вие седите,

че мебели са и трици...

Над мен са безлюдни дори висините,

отдавна ги няма познатите птици...

 

Извинете ме, че много говоря,

но от дълго време само мълча...

При мен не се спират вече и хора...

Ех, тежка... вековна съдба...

 

Интересен въпрос е този последния, тук -

"Защо цялото съм покрито с тази смола?"

При нас, дърветата, метаболизмът е друг,

всяка капка такава... е равна на една човешка сълза...

 

30.07.2014

 

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...