1.03.2009 г., 10:37

Искам да си отида "от крак"

768 0 10

Най-жестоката мартеница - кръв по снега...

Купчина желязо... Натрошени стъклата...

Неразцъфнала остана тук пролетта.

Тежка сълза. Кално в душата.

 

В зелените пъпки люлякът ври,

а аз ти поднасям цветя...

Побелели са, синко, мойте коси

и ми трепери ръката...

 

Моля Те, Господи, Миличък Боже,

в Теб са очите ми пак,

Някога... Искам... Дали ще да можеш

да си ме вземеш "от крак".

 

01.03.2009

Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...