Най-жестоката мартеница - кръв по снега...
Купчина желязо... Натрошени стъклата...
Неразцъфнала остана тук пролетта.
Тежка сълза. Кално в душата.
В зелените пъпки люлякът ври,
а аз ти поднасям цветя...
Побелели са, синко, мойте коси
и ми трепери ръката...
Моля Те, Господи, Миличък Боже,
в Теб са очите ми пак,
Някога... Искам... Дали ще да можеш
да си ме вземеш "от крак". ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация