Най-жестоката мартеница - кръв по снега...
Купчина желязо... Натрошени стъклата...
Неразцъфнала остана тук пролетта.
Тежка сълза. Кално в душата.
В зелените пъпки люлякът ври,
а аз ти поднасям цветя...
Побелели са, синко, мойте коси
и ми трепери ръката...
Моля Те, Господи, Миличък Боже,
в Теб са очите ми пак,
Някога... Искам... Дали ще да можеш
да си ме вземеш "от крак". ...