3.06.2015 г., 1:54  

Искам да те покажа на всички, но ти живееш само в сърцето ми

762 1 7

 

Да те покажа на всички искам.
В онази, червената рокля облечена.
Да изтичат очите на всички,
пред красотата ти естествена.
Да те хвана под ръка, едва дишайки.
Тебе-центърът в очите им.
Да знаеш само, как от мъглата блестейки
ще вървя горд, като победител.

Но ти живееш само в сърцето ми,
не и в моят живот.


Ст. Русев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Та ти вече ни я показа!
  • Елица, Лейди Фокс, Стойна, Ева и Светлана. Направихте ме щастлив. Младен пак ме разнищи. Разчувствал съм се и знам, че не е мъжко. Но рибарят мъж ли е в разбушувалият се океан?
  • За да има истински жени, трябва да има повече мъже като теб - истински!!!
  • Един мъж трябва да намери сили в себе си и да застане над всяка жена.
    Не е редно жена да е център на неговата вселена. Сърцето на мъжа трябва да е препълнено с пустота, а духът му да се рее над бездната. Жените трябва да са периферия - изящна, но не повече!
    А ти, Станиславе им отдаваш прекомерно значение, въпреки че говориш за една единствена. Стихотворението ти е хубаво и го оценявам. Надявам се и Тя да го оцени и най-сетне да обсеби и живота ти /освен сърцето ти/.

    С поздрав!
  • !!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...