Искам си крилата

24.11.2018 г., 17:21 ч.

Поезия » Акростихове

642 4 8

Изригна водната стихия.

Събаря диги и руши.

Крещи със пълна сила,

а ние нямаме души!

Мътните води не спират,

с майчини сълзи се сливат

и не спират да проклинат.

Крилата ни висят орязани.

Ранените тела- кървят.

И няма смисъл повече от лазене.

Лъжите, кражбите, предателствата-

адски ни тежат.

Текат минутите - от часове прегазени,

а никой не поиска пак крила!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Довереница (Дочка Василева)

2018-11-26T22:52:17+02:00

Харесах!
dansyto (Данаил Таков)

2018-11-25T20:20:51+02:00

Хареса ми, Васе. Поздравления!
anabel7 (Албена Димитрова)

2018-11-25T20:10:51+02:00

Разтърсва този стих, Васе!...Поздравления!
Елка (Елка Тодорова)

2018-11-25T14:29:38+02:00

"Крилата ни висят орязани...и няма смисъл повече от лазене..." Поздрави и от мен!
Веси_Еси (Еси)

2018-11-25T14:07:29+02:00

Поздравления и от мен, Васе! А финалът е бижу!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-11-24T21:07:24+02:00

С респект от стиха ти.
Поздравление!
aap (Ангел)

2018-11-24T20:50:36+02:00

Възхищение от сърце!Много точно Васе!Прегръдки мила!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-11-24T17:29:06+02:00

„Текат минутите - от часове прегазени,
а никой не поиска пак крила! „
Прекрасно е, Васе! Моите почитания за този стих!