Искам си крилата
Изригна водната стихия.
Събаря диги и руши.
Крещи със пълна сила,
а ние нямаме души!
Мътните води не спират,
с майчини сълзи се сливат
и не спират да проклинат.
Крилата ни висят орязани.
Ранените тела- кървят.
И няма смисъл повече от лазене.
Лъжите, кражбите, предателствата-
адски ни тежат.
Текат минутите - от часове прегазени,
а никой не поиска пак крила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
