Изригна водната стихия.
Събаря диги и руши.
Крещи със пълна сила,
а ние нямаме души!
Мътните води не спират,
с майчини сълзи се сливат
и не спират да проклинат.
Крилата ни висят орязани.
Ранените тела- кървят.
И няма смисъл повече от лазене.
Лъжите, кражбите, предателствата-
адски ни тежат.
Текат минутите - от часове прегазени,
а никой не поиска пак крила!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
