Искам за любов да пиша

              Искам за любов да пиша

     "Искам за любов да пиша:
     силни чувства.Срещи и признания...
     Разни случки да опиша
     и...да чакам възклицания!!"
         

    
        Бях млада.Отдавна.За пръв път се влюбих
        в момче-мой връстник,на което
        със пъпки бе цяло покрито лицето му-
        какво ли красиво видях-все се чудех....
     Коса,вежди,кожа- бяха с цвят на боза,
     очите му нежни,но съвсем светло сини
     нечовешки .Подобни, почти на коза,
     в устата напомняше нашите пра-прароднини..
        Та мисля-не беше красавец,горкия,
        но имал късмет,че се влюбих във него.
        "А още защо ли ?"-ще питате вие.
        "Ами скриваше всичко със другото его"
     Навсякъде беше. И пееше,свиреше,
     не беше самотен-край него гъмжеше!
     Беше смях,беше весело,всичко ехтеше,
     Че той беше центъра -на мен ми тежеше...
         Да свиря-за мен бе мечтата несбъдната,
         затова се и влюбих във тоз музикант
         и...само ще кажа,да не се чудите-
         Вече виждах не боза,не коза,а талант!
     Също пеех и слушах и бяхме навсякъде,
     А край него-о,ужас-рояци жени-
     раздираше ревност сърце ми от всякъде.
     Накрай "баста" казах.Тъй тя любовта ми уби...
         След много години отново съм влюбена
         този път в без кусури човек.
         Той поет е и вярвайте вече изгубена
         съм в огромното  творчество,сякаш писано век..
     Но..искам и друго за него да кажа:
     не е той измислен и пише вълшебно!
     За старите -хумор цветист ще разкаже,
     за младите-тръпка пък толкоз потребна..
         В изобилие пише и пак той е център
         и с право.И всички да го адмирират.
         Да мисля,че и аз съм поет-ще е вятър
         и кой ли за мойте творби е абониран?
     За него не мога да кажа за пъпки,
     за боза и коза или разни подобни-
     не видяла съм образ,ни възраст,ни стъпки,
     а само гадая по дела му способни.
         И нощем провеждах със него диспути
         Но,в битка печелят големите.
         А аз дребосък съм от род "лилипути",
         и е герой той признат пак от дамите...
     Със това да се справя-аз хич не умея-
     със негово темпо във крак да вървя.
     Но разбрах,че пред всичи дори да бледнея
     най-много е важно да оставям следа!
         Ще го чета и безкрай възхищавам,        
         само,че нямам си дарба една:         
         със повече думи да го възклицавам-        
         и тъй все на края на опашка стоя...         
     Така и таз тръпка е на път да заглъхне        
     че тя и бездруго е хипотетична.       
     И кой ли ще вече импулс да ми вдъхне?      
     Защо ли не бях поне малко лиричнв?
         Май не стана любовен стиха,що написах   
         Видяхте.Помъчих се,но хич не се случи!         
         Затуй примирявам се-докрай да въздишам
         и от всички пред мене-безкрай да се уча!!
     Сбогувам се с тема за любов да творя.
     Ще вървя във посока на друго амплоа!
     Признавам,че смешното най-боготворя-
     за тъщи,снахи и овце от Самоа...