17.02.2009 г., 19:37 ч.

Искаше да бъде вятъра... 

  Поезия » Друга
854 0 20
 

Едно момче

остана на прибоя

оцъклено

в неспящите вълни,

едно момче

потърсило покоя -

живот в две огнени сълзи.

 

Едно момче

захвърлило страха си,

а мислите прокълнало на брод,

едно момче

обърнало във ден

нощта си -

очите

на небето дало във облог.

 

И ден,

и нощ, стоеше взряно,

от вълните пиеше

и бунта,

и  солта,

и сякаш само те

му знаеха мечтите,

само те му чуваха гласа.

 

Едно  момче

остана на  прибоя,

вкопчено в полите на поредната вълна -

и молеше неистово 

спасение

от лапите

на мащехата зла.

То искаше да бъде вятъра

препускащ из безкрайна степ,

като пороя,

който е дошъл от никъде -

без диря е изчезнал на далеч.

То искаше

да чува пулса си

в огромното бушуващо море,

да бъде

просто  себе си,

а не във правила и рамки

пъхнато момче.

 

© Гергана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??