Искаше да бъде вятъра...
Едно момче
остана на прибоя
оцъклено
в неспящите вълни,
едно момче
потърсило покоя -
живот в две огнени сълзи.
Едно момче
захвърлило страха си,
а мислите прокълнало на брод,
едно момче
обърнало във ден
нощта си -
очите
на небето дало във облог.
И ден,
и нощ, стоеше взряно,
от вълните пиеше
и бунта,
и солта,
и сякаш само те
му знаеха мечтите,
само те му чуваха гласа.
Едно момче
остана на прибоя,
вкопчено в полите на поредната вълна -
и молеше неистово
спасение
от лапите
на мащехата зла.
То искаше да бъде вятъра
препускащ из безкрайна степ,
като пороя,
който е дошъл от никъде -
без диря е изчезнал на далеч.
То искаше
да чува пулса си
в огромното бушуващо море,
да бъде
просто себе си,
а не във правила и рамки
пъхнато момче.
© Гергана All rights reserved.
