„Съзнателно изречено неистинно твърдение“.
Така е формулирано общественото мнение.
Неистинно ли, истинно ли, на ряпа сееш корен.
Въпросът е във крайна сметка кой е тук доволен?
Краката на лъжата били грознички и къси.
Чудно ми е кой такива мъдрости изръси?
Крачетата й честичко са в токчета обути.
Или пък по "мъжкарски" епилирани, събути.
Не можело с лъжата да се стигне надалече.
Може, даже и отгоре. Заблуждаваш се, човече!
А и вече се видя, че дългички са й краката.
Докато се отрезвиш, обиколила е земята.
„Доверчив“ си е лъжецът, вярва си и се надява
да не го разконспирират. Иначе надава врява.
Във всеки като в огледало вижда свои низки страсти.
Не дава да му кажат нищо, не му достигат задни части.
Тъжно е, че има нужда от „неистинни твърдения“.
Демонстрира, че нехае за останалите мнения.
А се напъва да изглежда пред другите корав и силен.
На истината заместител. Вместо силен- агресивен.
И тъй, обрулен и самотен, навънка все така наперен,
продължава да се лъже, на себе си остава верен.
Излъганият пък с усмивка и със мъничко тъга,
ако е читав, ще се моли за такваз една душа.
Че наказанието е голямо - въздушни кули, самота.
Като лавина го застигат лъжа, след нея пак лъжа.
И лъжеш себе си, не други. Суета и пустота.
Противоотрова все пак има. Спасение е любовта!
© Лили Петкова Всички права запазени