Истината за лъжата

„Съзнателно изречено неистинно твърдение“.

Така е формулирано общественото мнение.

Неистинно ли, истинно ли, на ряпа сееш корен.

Въпросът е във крайна сметка кой е тук доволен?

Краката на лъжата били грознички и къси.

Чудно ми е кой такива мъдрости изръси?

Крачетата й честичко са в токчета обути.

Или пък по "мъжкарски" епилирани, събути.

Не можело с лъжата да се стигне надалече.

Може, даже и отгоре. Заблуждаваш се, човече!

А и вече се видя, че дългички са й краката.

Докато се отрезвиш, обиколила е земята.

„Доверчив“ си е лъжецът, вярва си и се надява

да не го разконспирират. Иначе надава врява.

Във всеки като в огледало вижда свои низки страсти.

Не дава да му кажат нищо, не му достигат задни части.

Тъжно е, че има нужда от „неистинни твърдения“.

Демонстрира, че нехае за останалите мнения.

А се напъва да изглежда пред другите корав и силен.

На истината заместител. Вместо силен- агресивен.

И тъй, обрулен и самотен, навънка все така наперен,

продължава да се лъже, на себе си остава верен.

Излъганият пък с усмивка и със мъничко тъга,

ако е читав, ще се моли за такваз една душа.

Че наказанието е голямо - въздушни кули, самота.

Като лавина го застигат лъжа, след нея пак лъжа.

И лъжеш себе си, не други. Суета и пустота.

Противоотрова все пак има. Спасение е любовта!