Аз още помня други дни,
със други времена и нрави
когато в мойте младини,
вървяха в синорите крави...
Когато нашия народ
превиваше гръб на полето,
събирайки от него плод
и радвайки се общо взето.
Дойдоха Чужди в моя край,
и те пред нищо не се спряха.
И изградиха своя "рай"...
Вървяха твърдо през просото!
Тогава още аз растях
и търсех място на Земята,
бях спиран аз, но не бях спрян.
Неканен влязох във Играта.
И свойте семена посях,
намерих даже малка ниша,
къде със дързост къде с страх,
в живота успях, да се впиша...
© Христо Славов Всички права запазени