Ивето си хапва еклерче под дъжда :)
ИВЕТО СИ ХАПВА ЕКЛЕРЧЕ ПОД ДЪЖДА
...на една много добра приятелка...
Ако попитате Ивето какво й харесва,
тя би отговорила с френски акцент,
би казала: „Всичко в света е нерада,
но пак съм щастлива във този момент.”
Със стъпки напевни, по балерински,
тя смело навлиза в суровия свят
и крачи напред; ту спира, ту тръгва
след ярки контури, които силно шептят.
А Ивето бърза в омайния ден,
в нощта романтична, в съня си смутен,
лети към живота, към теб и към мен
и побеждава с усмивка страха си студен.
Но има моменти за малка почивка
от бързото бързане в човешкия панаир,
когато опитваш от всяка парливка
и излизаш на среща с душевен вампир.
Тогава се чувстваш свободен да дишаш,
почиваш и хапваш от своя пълнеж,
поемаш спокойствие и пак го издишаш,
забравила скорост, финал и копнеж.
Ако през този антракт на театър човешки
попитате Ивето дали я плаши светът:
„Обичам в моменти щастливи...
и в тежки
да хапвам спокойно сладкиш под дъжда...”
„Ще споделиш ли с мен този момент?”
би попитала тя със своя френски акцент...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Василева Всички права запазени
