Jun 27, 2007, 9:30 AM

Ивето си хапва еклерче под дъжда :)

  Poetry
1.5K 0 4

ИВЕТО СИ ХАПВА ЕКЛЕРЧЕ ПОД ДЪЖДА

...на една много добра приятелка...


Ако попитате Ивето какво й харесва,

тя би отговорила с френски акцент,

би казала: „Всичко в света е нерада,

но пак съм щастлива във този момент.”

Със стъпки напевни, по балерински,

тя смело навлиза в суровия свят

и крачи напред; ту спира, ту тръгва

след ярки контури, които силно шептят.

А Ивето бърза в омайния ден,

в нощта романтична, в съня си смутен,

лети към живота, към теб и към мен

и побеждава с усмивка страха си студен.

 

Но има моменти за малка почивка

от бързото бързане в човешкия панаир,

когато опитваш от всяка парливка

и излизаш на среща с душевен вампир.

Тогава се чувстваш свободен да дишаш,

почиваш и хапваш от своя пълнеж,

поемаш спокойствие и пак го издишаш,

забравила скорост, финал и копнеж.

Ако през този антракт на театър човешки

попитате Ивето дали я плаши светът:

„Обичам в моменти щастливи...

и в тежки

да хапвам спокойно сладкиш под дъжда...”

 

„Ще споделиш ли с мен този момент?”

би попитала тя със своя френски акцент...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...