11.06.2008 г., 9:52

Из една публична лекция на господин Дешимон Карацурейко

1.1K 0 14

ИЗ ЕДНА ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ НА ГОСПОДИН ДЕШИМОН КАРАЦУРЕЙКО

 

Актуализация на
Еманципацията в
Сладкомръвкника на
Урбанизацията е
Принципализъм във
Класификацията със
Задкулисника на
Приватизацията.

Демонификация с
Травиализацията в
Нотификация за
Акредитацията при
Мистификация на
Пунктуалността и на
Фетишизма към
Колективизацията.

Меркантилността в
Схематизацията на
Урбаналност към
Интеграцията,
носи Визуалност на
Флуктуацията от
Деморализация в
Демокрацията.


а Антон отсреща ми вика:
"... не се ебавай?!"
и вдига чашата за наздравица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като се връщам толкова назад не мога да не си задам екзистенциалния въпрос как съм могъл да нахвърлям толкова много простотии на толкова малко място. Но какво да се направи? Написаното е написано, изяденото - изядено и изпитото - изпито. Никой не си призна, кой открадна на баба кюлотите!
  • брау, напълни ми душата с мериолистично-естезиологични каламбури
  • Да, ама вече видях, че си почнал да я разплиташ!
  • Някой да е срещал една умопомръчителна еклектична главоблъсканица наоколо
  • Някои биха започнали да цъкат и да викат "браво" и "мъдро" до 29,027 -то пришествие,а аз ще кажа само, че си оригинален и то сладко оригинален!
    Ей, момчета, ама вие не мислите, че хората ще загинат от смях
    Благодаря ти, Грешников, нямаш грешка, да знаеш!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...