Из града ще бродят двама луди
Призрачен промъква се тролеят,
пътници се качват омърлушени
и на нещо свое си се смеят
гълъбите в мокри клони сгушени.
И очи градът отваря мокри,
тъжни са прозорците сияйните.
Стъпват плахо в уличните локви
котки и му разгласяват тайните.
Мокрите чадъри сбират нежност
и пропяват от тъга калканите
вятърът приглася. Неизбежно.
Облаче побързайте да хванете,
то ще ви разкаже над комина,
как летяха тихо черно-белите
щъркели. И съботата мина,
а е още рано за неделите,
през които лятото ще буди
мен и тебе безнадеждно влюбени.
Из града ще бродят двама луди,
дето нямат нищичко за губене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
