Призрачен промъква се тролеят,
пътници се качват омърлушени
и на нещо свое си се смеят
гълъбите в мокри клони сгушени.
И очи градът отваря мокри,
тъжни са прозорците сияйните.
Стъпват плахо в уличните локви
котки и му разгласяват тайните.
Мокрите чадъри сбират нежност
и пропяват от тъга калканите
вятърът приглася. Неизбежно.
Облаче побързайте да хванете, ...