Из града ще бродят двама луди
Призрачен промъква се тролеят,
пътници се качват омърлушени
и на нещо свое си се смеят
гълъбите в мокри клони сгушени.
И очи градът отваря мокри,
тъжни са прозорците сияйните.
Стъпват плахо в уличните локви
котки и му разгласяват тайните.
Мокрите чадъри сбират нежност
и пропяват от тъга калканите
вятърът приглася. Неизбежно.
Облаче побързайте да хванете,
то ще ви разкаже над комина,
как летяха тихо черно-белите
щъркели. И съботата мина,
а е още рано за неделите,
през които лятото ще буди
мен и тебе безнадеждно влюбени.
Из града ще бродят двама луди,
дето нямат нищичко за губене.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
