Избор

19.03.2018 г., 11:34 ч.

Поезия » Философска

315 1 1

Сега какво – отново съм на ред.

И колко струва да съм друга.

Безлична какавида зад копринен плет,

а утре да разпукна пеперуда.

По- лесно ли е в топлия уют,

притворила очи, привидно глуха.

Приела тишината за обет,

търпението днес за утрешна сполука.

Или наопаки, с маршалската значка

да крача през усойните траншеи.

Дори с невидим меч в ръка

да се осланям на крилете рудименти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.