19.03.2018 г., 11:34 ч.

Избор 

  Поезия » Философска
281 1 1

 

Сега какво – отново съм на ред.

И колко струва да съм друга.

Безлична какавида зад копринен плет,

а утре да разпукна пеперуда.

 

По- лесно ли е в топлия уют,

притворила очи, привидно глуха.

Приела тишината за обет,

търпението днес за утрешна сполука.

 

Или наопаки, с маршалската значка

да крача през усойните траншеи.

Дори с невидим меч в ръка

да се осланям на крилете рудименти.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??