Сега какво – отново съм на ред.
И колко струва да съм друга.
Безлична какавида зад копринен плет,
а утре да разпукна пеперуда.
По- лесно ли е в топлия уют,
притворила очи, привидно глуха.
Приела тишината за обет,
търпението днес за утрешна сполука.
Или наопаки, с маршалската значка
да крача през усойните траншеи.
Дори с невидим меч в ръка
да се осланям на крилете рудименти.
© Христина Комаревска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
