7.06.2015 г., 23:11

Избор

551 0 5

Избор

 

Получи покана в дворец да гостуваш.

Реши да приемеш.

Приятно ти беше дори.

Изостави малката къща.

Защо да тъгуваш

за някакви чужди, далечни мечти...?

Прибори сребърни.

От фалшив кристал полюлей,

легла с балдахин,

обяд сервира лакей...

Разходка из парка.

Принцът сияе щастлив.

Колко още има да видиш

от богатствата на двореца красив...

Любовта на грациозните лебеди

беше прекрасна, нали?

На брега с часове би стояла,

дори леден дъжд да вали.

Те си имаха своето място.

Езерото бе техния дом.

Ти къде си в тази идилия?

Сама избери: любов или трон!

Аз те чакам в къщата малка.

Може би ще пристигнеш в зори...

Няма лакеи. Аз ще сервирам.

И полюлеят е с крушка една...

Ще закусим. Ще поседнем за малко.

На леглото без балдахин.

Ти ще помечтаеш за белите лебеди,

а аз ще си мисля, че за теб съм един...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знам, знам...
    Човекът прави къщата. Но зависи колко е богат.
    Без пари се строят пясъчни замъци.
  • Благодаря, Руми!
    Ние винаги имаме право на избор.
  • Ако трябваше аз да избирам, бих предпочела малката къща и човек, който да ме обича заради това, което съм...
    Прекрасно е, Ник! Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ви! Радвам се, че ви е допаднало!
  • В унисон с идеала на великия Джек /Лондон/. Хареса ми Ник!
    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...