4.11.2020 г., 6:47

Моят избор - да бъда

463 1 21

От дрехи ангелите нужда дали имат?

Защо са им, щом имат си крила?...

Дали за глупости от времето си губят?

Аз сигурно не бих... щом мога да летя...

 

Но ангел никога не съм виждал, 

единствено за чистотата им мечтая, 

докато същността ми земна и от кал 

отдалечава ме, тъй чувствам го, от Рая... 

 

А в другата посока е кое?

Надолу е посоката... сред лавата... 

Там никой няма нужда от криле, 

там полетът не съществува сред жаравата!

 

Посоките са две, а аз, в средата, 

и в този миг разкъсах дрехите с ръце -

Почувствах как издигат ме крилата, 

и ето, казвам тук: Здравей, небе!

 

 

03.11.2020.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А ето и пример, последния, Красимире, как приемам критиката, когато е градивна. Учтиво, с усмивка, с финес,както и трябва да бъде!
    Но когато е агресивна, с обиди и прочие, съм готов гърлото на опонента си с голи зъби да прехапа!
  • Естествено. В случая, си абсолютно права!
    Тук 100% съгласен с теб, Иринче, затова казвам, е нормално.
  • Тя се казва градивна, тая критика
  • Ааа, за изпълнението, и критика отнесох, Румяна, но това си е нормално, естествено.
    Благодаря ти сърдечно за чудесните думи относно творбата ми.
  • И хубаво си го написал и замисълът е идеален.Поздравления

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...