Ангар (Ангел Чортов)
796 1874
17.10.2013 г., 11:18 ч.

Избутах го живота си до края 

  Поезия » Философска
788 0 8

 

Избутах го, живота си, до края,

обаче струваше ли си - не зная.

 

Главичка на топлийка бях,

с камшиче,

когато срещнах първото момиче

във образа на женска яйцеклетка.

 

И като изглупях та влязох в нея,

осъдих се на мъки – да живея.

 

И девет месеца бях в теснотия,

която няма как да се опише -

то нямаше и въздух, да се диша.

 

И с колко зор и мъки се родих -

тунела със главата си пробих!

 

А след това - училище-мъчилище,

в което разни даскали-мерзавци

ни пълниха главите със боклуци.

 

Казармата.

След нея труд и труд,

обиди, болести, и пек, и студ.

 

В колко много начинания,

на суетна глупост плод,

демонстрирахме активност,

имитирахме живот!

 

След комунистите

дойдòха демократите,

а те пък досъсипаха страната.

 

За тока, за водата, за храната –

отиваше ми всичката заплата.

 

Всичко ценно – присвоиха;

всичко здраво – разрушиха;

всичко свято – омърсиха;

всичко честно – развратиха.

 

Ех,

имал съм и по-щастливи дни!

И радост сме отпивали, отчасти –

на редки глътки и на малки части.

 

А мен и любовта не ме отмина –

с любов отгледах двамата си сина.

 

Но трябвало ли е да ги създам -

като и тях какво ги чака, знам?

 

А те пък взеха,

че родиха внуци –

за радост на банкерите-хайдуци.

 

Избутах го, живота си, до края,

обаче струваше ли си - не зная.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за прочита и успокоителните коментари - Румар, Санвали, Таня, Марин,Виолета! Чудесен е куплетът, който си постнал, Красимир. И на тебе за хубавия коментар, Дениска, но не съм сигурен в това ли е смисълът на живота, което казваш. Както и да е, "поживяхме на света, посрамихме добрите хора", както се казва в една поговорка.
    Но ще цитирам куплет от стихотворение на Марина Цветаева, от което сякаш съм взел темата:

    "Пора — пора — пора
    Творцу вернуть билет.
    ...
    Не надо мне ни дыр
    Ушных, ни вещих глаз.
    На твой безумный мир
    Ответ один — отказ."
  • Дали си го избутал до края не е сигурно,но е сигурно,че си е струвало!Поздрави!
  • Бе, Ангаре, смисълът на живота се състои в това - да се родиш! Другото е орнаментика. Пък ти и мемоарите вече си написал... Чакам завещанието да метнеш! Може и в проза!
  • Поздрав!... Такава е тъжната равносметка на мнозина...
  • Със сигурност си е струвало!
    Изпял си го този стих!
  • Струва си! Поздрав!
  • Прав си, прав си за всичко...
    Но все пак си струваше!

    Е?... имаше сини моменти, моя тъмна душа...
    И светлосини преливаха - помниш ли?
    Но... делникът дръпна свойта последна черта
    и аз примирен се отправям към покоите огнени...
  • Струваше си. Поздравления за хубавия стих.
Предложения
: ??:??