Избутах го живота си до края
Избутах го, живота си, до края,
обаче струваше ли си - не зная.
Главичка на топлийка бях,
с камшиче,
когато срещнах първото момиче
във образа на женска яйцеклетка.
И като изглупях та влязох в нея,
осъдих се на мъки – да живея.
И девет месеца бях в теснотия,
която няма как да се опише -
то нямаше и въздух, да се диша.
И с колко зор и мъки се родих -
тунела със главата си пробих!
А след това - училище-мъчилище,
в което разни даскали-мерзавци
ни пълниха главите със боклуци.
Казармата.
След нея труд и труд,
обиди, болести, и пек, и студ.
В колко много начинания,
на суетна глупост плод,
демонстрирахме активност,
имитирахме живот!
След комунистите
дойдòха демократите,
а те пък досъсипаха страната.
За тока, за водата, за храната –
отиваше ми всичката заплата.
Всичко ценно – присвоиха;
всичко здраво – разрушиха;
всичко свято – омърсиха;
всичко честно – развратиха.
Ех,
имал съм и по-щастливи дни!
И радост сме отпивали, отчасти –
на редки глътки и на малки части.
А мен и любовта не ме отмина –
с любов отгледах двамата си сина.
Но трябвало ли е да ги създам -
като и тях какво ги чака, знам?
А те пък взеха,
че родиха внуци –
за радост на банкерите-хайдуци.
Избутах го, живота си, до края,
обаче струваше ли си - не зная.
© Ангел Чортов All rights reserved.
