14.03.2016 г., 19:54 ч.

Изчезнал стих 

  Поезия » Друга
758 0 14

Къде пак чезне моят стих

и пуст е листът ми самотен?!

Душа ранена там разкрих,

навън е мраз, моливът потен -

поскърцващ пак оставя диря

в плътта на таз хартия - бяла

и скръб зловеща там задиря...

 

... сълза от мъката - недогоряла

по теб, отминал в битието стих,

по теб, едничка ми утеха - блага

в любов аз път напред открих,

самотен днес, стоя на прага

и този дом зловеща е пустиня,

а нявга лъхаше любов - пречиста,

от кой ли днес да диря милостиня

и капят бавно... сълзите по листа!

 

10.03.2016 г. Влад.

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както сам беше казал веднъж, Влади, изживяните стихове са най-силни.
    Този е именно такъв.
    А какъв оксиморон описваш само - красива болка!
    Чудесно си се справил!
  • Благодаря Ви, Таня, Любов, Цвети, Сеси!
    Светли дни Ви пожелавам!
  • Стихотворението и пропито от мъка, но е много красиво!
  • Докосваш с тъгата, Влади!!! ПЕРФЕКТЕН СИ!!!
  • Тъжно се четат подобни стихове. Болка са и малко отчание.
    Но пъкте са и катарзис за наранените души.
    Пиши, Влад!
    Поздравявам те!
  • Благодаря на всички Ви! За топлите думи и за оценките! Благодаря ти, Анастасия, много точно си уловила "тънката нишка" и на мен малко така ми звучи, но нали "стихът чезне" на моменти?! Непреднамерено се е получило. Благодаря ти, Младене, за приятелската ръка. Благодаря и на всички останали!
    На Белла: Благодаря, че отново си "гостувала при мен", а за стиха - просто нямам думи, трогнат съм!
  • Силен и докосващ...!!!
  • Красиво е, Влади, въпреки тъгата! Поздравявам те и ти пожелавам много слънчева седмица!
  • Прекрасно е, Влади! Докосващо! Поздравления и от мен!!!
  • Тъжно..., но хубаво!!! Поздравления!
  • Красиво стихове, Влад! Поздравления!
  • Образно пишеш, Влад! Красиво, докосващо... Благодаря, че споделяш стиховете си с нас...
  • Споделям, Влад!!!
  • "И след най-дългата зима идва пролет", гласи древнокитайска мъдрост. Тази мъка и угнетение у Лирическия неминуемо ще утихне с времето. Ще се появи светлинката на щастието в тунела и птицата на любовта ще кацне отново на рамото му.
    Отлично предаваш чрез стих граничните състояния на душата, Влади! Приеми сърдечен поздрав от приятел и най-висока оценка за написаното.
Предложения
: ??:??